Киноа

Киноа (Chenopodium quinoa) e зърноподобна култура, отглеждана предимно заради ядивните си семена. Тя е псевдо-житно растение, защото всъщност принадлежи към семейство Лободови (Chenopodiaceae) (към което принадлежат също спанакът и цвеклото), а не към семейство Житни (като пшеницата) и е едно от растенията с висока хранителна стойност. Киноата е семе, а не зърно и притежава полезни свойства сходни на тези на редица листни зеленчуци като например спанака.

Името „Киноа“ произлиза от испанското изписване на името на индианския народ Кечуа „Kinwa“ или „Qin-wah“. Като реколта най-напред е била култивирана в района на Андите на Еквадор, Боливия, Колумбия и Перу преди 3000 до 4000 години. Хранителният състав е много добър в сравнение с основните зърнени култури. Зърната на киноа съдържат незаменими аминокиселини като лизин и големи количества калций, фосфор и желязо. След прибиране на реколтата зърната трябва да бъдат обработени за премахване на покритието, съдържащо горчиви на вкус сапонини. Зърната на киноа се варят като цяло по същия начин, както оризът, и могат да бъдат използвани в широка гама от ястия. Листата на киноа се ядат като листни зеленчуци и много приличат на амарант, но търговската им наличност е ограничена.

В съвременната епоха киноа се цени особено заради хранителната си стойност, като съдържанието на протеини е много високо (14% от масата), макар и не по-високо от повечето бобови растения. Хранителните оценки на киноа показват, че тя е източник на пълноценен протеин. Освен това, тя е добър източник на фибри и фосфор, както и с високо съдържание на магнезий и желязо. Киноа е източник и на калций, затова е полезна за вегани и хора с непоносимост към лактозата. В 100 г. киноа в сурово състояние има приблизително: 65% фосфор, 55% магнезий, 35% желязо, 14% протеини и 7% диетични фибри.


Киноата е без глутен и е лесна за усвояване. Подходяща е и за трите доши, като Кафа трябва да я хапват с много зеленчуци, а Вата - с повече мазнина.