Как така без лук и чесън?

У нас, в България, не е лесно да не ядеш лук и чесън. Особено сега, през пролетта, когато зелената салата никак не върви без свежите зеленинки. Но и коя ли нашенска манджа минава без щедри порции лук, че и чесън? Съгласна съм, вкусното си е вкусно.Но повечето системи за алтернативна медицина по света не ги тачат много—лукът, чесънът, празът и другите им подобни са от семейство allium, а значи че са люти...Освен това, тези подправки наистина са популярни в култури, където се яде много месо, защото те добре прикриват аромата на “плът”, която не е много естествена…

В развитите страни, повечето ресторанти вече предлагат храни без лук и чесън за онези, които не ги консумират по религиозни или други причини. Всеизвестно е и, че йога също не одобрява лука и чесъна в храната си, а в Аюрведа лукът и чесънът са сведени до минимум за сметка на джинджифила. Не че изобщо не се използват, но наистина количеството им е минимално и то само в някои ястия. Отделно зависи кой приготвя храната, за кого я приготвя, къде я приготвя и др. В хиндуизма много последователи не консумират лук и чесън просто защото те не могат да се предложат на Боговете.

Тук, при нас, на запад, лукът и чесънът са изключени основно от диети при нервен стомах. Според Аюрведа обаче, раздразнението не е само в стомасите, но и в съзнанието.

Та нека разгледаме защо все пак някои култури и религии и оздравителни системи не обичат лука и чесъна, независимо от многобройните приписвани им  лечебни качества. За това има както медицински съображения, така и духовни.

ЛУКЪТ И ЧЕСЪНЪТ В ДЖАЙНИЗМА

В джайнизма например, лукът и чесънът са изцяло изключени от стриктно вегетарианската им диета заради духовни вярвания.  Освен строгото вегетарианство, лука и чесъна, джайнистите не ядат патладжани и други кореноплодни зеленчуци, защото те са извадени от земята. Джайнистите вярват, че когато изваждаме зеленчука от земята нараняваме микроорганизмите, които са част от растението. Освен това, някои от кореноплодните растения се считат за живи, защото могат да покълват. И така, основана изцяло на ахимса (ненавреждане), джайнистката диета изключва лука и чесъна, защото те лесно покълват и се вадят от земята, което нарушава екологията на земята.

Джайнистката диета е известна още като “сатвическа” или казано с други думи такава, която да причинява щастие, лекота и най-чисти качества и помисли. Такава диета би включвала храни, които са силно целебни и блансират и трите конституции в Аюрведа (вата, пита, кафа). Лукът и чесънът обаче, НЕ са сатвически; те са тамастични и раджастични съответно. Тамастични са храните, причиняващи летаргия, тъпота, бездействие, разруха. Раджастични пък са онези храни, които прекалено ни стимулират, правят ни раздразнителни, неспокойни, с излишък на енергия и огън.

Тук някой би възразил, че хапва лук и чесън на воля, а хиперактивността е добре дошла, защото помага да издържим на многото работа и ангажименти...а и със сигурност не е затъпял, само защото друсаният кебаб изобилства на лук и чесън (светнете ме дали в друсания кебаб има лук и чесън, защото аз не знам, но го написах защото звучи добре). Тук не става въпрос за жизнеността или да не знаеш столицата на Азербайджан. Става въпрос за енергия, насочена към несъществени неща и духовната тъпота, която приема несъществените неща за най-важните с всичките им последствия—казано вкратце.

ЛУКЪТ И ЧЕСЪНЪТ В БУДИЗМА

В будизма, лукът, чесънът и асафетидата се считат за “хън” зеленчуци—т.е. със силна, задушаваща миризма и се използват в месни ястия, за да не се усеща миризмата на месото/рибата. По тези причини, лукът и чесънът не се допускат в близост до храмовете. Ако някой е ял от тези подправки, не му е позволено да посреща гости, да участва в групови дейности или в поклоненията, мантрите и молитвите—заради лошия дъх. Освен това, загряващите качества на тези растения причиняват гняв, агресия, изблици на темперамент, раздразнение и превъзбуда. Особено ако се хапват сурови. Потта на хора, обичащи тези подправки, мирише лошо и е обида за околните. Консумацията на лук и чесън сготвени пък възбужда сексуалните нагони. И в двата случая, будистите смятат, че биха обидили околните със свръх-стимулираното си поведение, което може да предизвика гняв или разочарование в околните.

В ИСЛЯМА

В Исляма, зеленчуците от семейство алиум не са забранени, но консумацията им не е препоръчителна преди молитви или посещение в джамия. Смята се, че ангелите те подминават, ако миришеш лошо или имаш лош дъх, докато се молиш.

ЛУКЪТ И ЧЕСЪНЪТ В АЮРВЕДА

Аюрведа гледа на храната от гледна точка на гуните и вкуса. Хранителните свойства на храните се определят от шестте вкуса—сладък, кисел, солен, горчив, лютив и стипчив, както и на гуната—сатва, раджас или тамас. Лукът се счита за тамастичен, чесънът за раджастичен. Това означава, че и двата зеленчука са лютиви, увелиават огъня и жлъчката в тялото. Отдадените на духовни практики и лечителите в Аюрведа не консумират лук и чесън, защото те водят до невежество, летаргия, гняв, агресия, претоварване на сетивата, увеличаване на сексуалното желание и тревожността. Раджастичните храни са причина и за нестабилен интелект, а претоварването на сетивата нарушава фокуса и присъствието на съзнанието.

И все пак, Аюрведа признава, че и лукът, и чесънът са много добри чистачи на кръвта. Макар да увеличава огъня по цялото продължение на храносмилателния тракт, чесънът подобрява качеството на спермата и намалява слузта в храносмилателната система. Така че хора с Кафа и Вата конституция могат да го хапват, но не и Пита, която си е гореща. Вата трябва и да го готвят, защото суров той влияе на вниманието и фокуса, а Вата по природа са разсеяни и разхвърляни. Пита е желателно да ги избягва съвсем, защото Пита си е гореща и огънят от тези люти растения може да я извади от баланс.

Въпреки всичко, ползите за здравето от лука и чесъна са неоспорими и те се използват в Аюрведа именно като такива—като лекарства.

ЛУКЪТ И ЧЕСЪНЪТ В ЙОГА

Известно е, че и в йога лукът и чесънът са персона нон-грата, защото те стимулират страстите (раджас) и увеличават невежеството (тамас). Това е в разрез с медитативните практики, затова всеки, който се е отдал на задълбочени йогистки практики трябва да забрави за лучената супа или друсания кебаб. Всъщност, йогите едва ли са вкусвали такива неща, защото като цяло те се стремят към сатвическа диета като джайнистите. Сатвическата диета включва пресни, узрели плодове, зеленчуци (без лук и чесън), билки, млечни продукти, зърнени и варива. В Бхакти йога лукът и чесънът са изцяло изключени, защото храна, която ги съдържа е неподхояща за приношение към Бог.

Ведите също поставят лука и чесъна сред храните, които трябва да се избягват, ако се стремим към Сатва (хармония, чистота). Но там са и храни, идващи от неморален източник (добити чрез насилие, сгтвени от неморален човек или човек с негативни мисли), както и замърсени храни (остатъци от чужда храна или храна с косъм в нея…). Сред храните, които Свещените текстове препоръчват да се избягват освен това са и храни, които не са били предложени на Бог и на поне един гост, разредени по някакъв начин храни (с изключение на кефира), млечни продукти, джинджифил и сусам през нощта, гхи, сервирано след като сме започнали да се храним, храни, приготвени без да сме се изкъпали, сготвени на Екадаши или в друг период на пост, претоплени храни...Със сигурност тези (и други) предписания имат смисъл, когато храната е част от нашата садхана (духовна практика).

Но да се върнем към лука и чесъна…

Практикуващите Рейки също препоръчват да се избягват пикантни храни като лук, чесън, арпаджик, праз, пресен лук и чесън, както и асафетида (подправка, която се използва като техен заместител). Счита се, че тези храни нарушават съня и причиняват кошмари, объркване, страх, тревожност и пречат да се успокои ума. Някои дори вярват, че консумацията на тези храни пречи да се привлече астрална енергия, което спомага за негативните настройки и пречи на ясновидството.

И лукът и чесънът съдържат ензим, който предизвиква лош дъх, миризлива пот и изпражнения. Е, съшият този ензим ни кара и да плачем, докато ги режем. Някои хора изпитват и замъгляване на съзнанието, дефицит на вниманието или главоболия след консумацията на много чесън. Ако ви се случва да имате немигренозни и несвързани с кръвното главоболия и хронично страдате от липса на внимание, спрете чесъна за 2-3 седмици и вижте как ще ви повлияе. Ако има подобрение, може би си заслужава да избягвате лука и чесъна в храната си.

Лукът и чесънът са свързани и със синдрома на раздразнителните черва. Учените са открили, че някои въглехидратни храни могат да раздразнят червата, защото ферментират в храносмилателния тракт и причиняват раздуване на червата, поради излишък от газове и задържане на течност. Такива храни съдържат склонни към ферментация олиго, ди–, моно– и полизахариди, които не се всмукват добре от стените на червата. Към тях спадат и лукът, и чесънът. Ето защо, страдащите от този синдрим би трябвало да избягват подобни храни.

Добре, де, ами антобиотичните им свойства? Знаем, че по-добър антибиотик от чесъна, например, няма. Да, наистина, чесънът може да убие някои бактерии, гъбички и други микроорганизми за 2-5 минути, но антибиотикът убива не само “лошите” бактерии, а и онези, които са ни нужни. Летливите вещества в лука и чесъна са силно концентрирани и затова могат да повлияят негативно на хора, които вече имат някакви храносмилателни разстройства, колит, гастрит, болестта на Крон и други, свързани с влошена бактериална среда в червата. Макар луът и чесънът да съдържат известни количества пробиотици, те съдържат и много сяра, което по-скоро убива съшите тези пробиотици.

Стресът, лошите навици на хранене, силно киселинната диета (повече преработени и пържени храни), липсата на сън и намалено количество благоприятни чревни бактерии могат да причинят много проблеми с храносмилането. Като добавим и храни с високо съдържание на сяра, като лука и чесъна, вътрешната ни среда силно се подкислява. Същата тази сяра е онова, което прави лука и чесъна вредни за човешкия мозък , защото йоните на сярата лесно проникват през кръвната бариера на мозъка и го повреждат.

Мдааа…

Е, не казвам да се откажете от лука и чесъна изобщо. Нито пък да прекалявате с тях. По-скоро, въпросът тук е като при всичко друго—трябва малко по-осъзнато да правим всичко, включително и отношението ни към храната. Лукът и чесънът наистина правят чудеса за имунната система, особено през зимата. Те са необходими и за регулация на кръвното налягане и сърдечното здраве. Но може би отношението ни към тях трябва да е като към лекарства, а не като нещо, което слагаме във всяка манджа, за да ни е по-вкусно.

Не казвам и, че не трябва храната ни да е вкусна. Но нима тя е вкусна само заради лука и чесъна?

Най-важното е да слушаме тялото си. Все пак не трябва да забравяме, че и най-доброто не е добро, ако се прекалява с него. Макар лукът и чесънът да загряват кръвта, което ги прави неподходящи за Пита, пълната им липса може да доведе до апатия и липса на енергия и ентусиазъм в същата тази огнената Пита. От друга страна, при натрупване на слуз в тялото, лукът и чесънът могат да помогнат тя да се изчисти, а и помагат да излезем от ступор, апатия, депресия. Ако сме в Хималаите или в период на медитация, сатва ще ни е достатъчна. Но тук, в града, където трябва да ходим на работа и да се справяме с много задължения, малко раджас изобщо няма да е излишен.  За да живеем добре, здрави и в хармония, имаме нужда от всичко—и от сатва, и от раджас и дори от малко тамас. Всичко е в баланс и в осъзнаването, за да контролираме и управляваме ние живота и здравето си, а не да оставаме роби на сетивата си.

Не трябва да забравяме, че тъй като и ние сме “продукт” на гуните (сатва, раджас и тамас),
всичко ни влияе, а не само храната. Ето защо би трябвало да приемем храната като част от всичко останало. И най-изчистената диета не би имала смисъл, ако сме изложени на вредни влияния и въздействия от околната среда, включително негативни впечатления, мисли, занимания. Всяко въздействие ще е ограничено, ако се приема откъснато от всичко друго. Например, би било безсмислено да спираме лука и чесъна, а да продължаваме да се тъпчем с месо, бял хляб и газирани напитки. Или да се храним почти съвършено, а да прекарваме времето си пред компютъра, телевизора или по чалгаджийниците. Или в прекалена работа. (Да сте обръщали внимание, че хора, хранещи се по определен начин имат и предпочитани времепрекарвания?)

Добре, че тази свързаност се проявява като висша мъдрост и без нашата намеса. Трябва просто да се вслушваме повече.

Това е.

Ирина Б.