Шестте вкуса в Аюрведа

Голяма част от мъдростта на храненето в Аюрведа е на върха на езика ви. Буквално. Усещането за вкус е естественият ни пътеводител към правилното хранене. Хората от векове са разчитали единствено на вкуса да откриват коя храна е добра за тях и коя е отровна. Вкусовите рецептори обаче играят и друга роля: те отключват потенцията на хранителните вещества и така запалват искрата на цялото храносмилане.




Храната буквално ни говори чрез вкуса си, една сочна круша може да ни изпрати послание за удоволствие, докато едни люти чушки ни предупреждават. Когато тялото е в баланс, нас съвсем естествено ни тегли към храна, която е добра за нас. Е, тук разбира се, въпросът е доколко сме в баланс и доколко сме притъпили сетивата си, защото вътрешната токсичност на организма силно видоизменя усещанията ни за храната.

Аюрведа разделя храната на шест вкуса: сладко, солено, кисело, люто, горчиво и стипчиво. ,Макар да са ни познати, не всеки вкус лесно се открива. Лютото, например, не винаги е люто на езика (червения пипер, дори сладкият е лют), не бихме предположили, че марулята е горчива, а пуканките - стипчиви.

Всички вкусове си имат своята роля в организма, затова Аюрведа препоръчва на всяко хранене да включваме и 6-те. Това не означава да имаме шест ястия с определен вкус, разбира се. Подправките също притежават тези вкусове и част от изкуството на хранене е в използването на подправките. Чатнитата (различните сосове, традиционно сервирани с основната храна) също набавят липсващите в основната храна вкусове. Всеки вкус храни различна част от нас (тяло, съзнание, емоции и т.н.), защото всичко трябва да бъде нахранено, за да имаме усещането за ситост.

Сладкият вкус, например изгражда тъканите и успокоява нервите. Сладкият вкус е в плодовете, зърнените, млякото, естествените подсладители.

Киселият вкус пък изчиства тъканите и спомага за всмукванет и усвояването на минерали. Той е в киселото мляко, ферментиралите храни, киселите плодове.

Соленият вкус не само подобрява вкуса на храната, но и смазва тъканите и подобрява храносмилането.

Горчивият вкус изчиства организма и прави тъканите по-леки. Горчиви са тъмните зелени зеленчуци, много подправки.

Лютивият вкус стимулира храносмилането и обмяната на веществата. освен в лютите чушки, той е и в много подправки.

Стипчивият вкус поема течност, стяга тъканите и разгражда мазнините. Голяма част от зеленчуците, бобовите и някои подправки имат стипчив вкус.

Телата ни по-принцип усещат онова, което ги балансира и онова, което би ги извадило от баланс. Така например, Вата индивиди естествено харесват влажни и заземяващи храни, които да балансират вродената им сухота и отнесеност.

Нека разгледаме всеки вкус поотделно. Познаването на вкусовете и ролята им помага да си съставяме менюто така, че то най-добре да отговаря на нуждите ни в момента и да е винаги пълноценно. За удобство съм използвала символите "+" и "-", които съответно означават, "-" балансира, "+" - товари и дисбалансира/

СЛАДЪК: В -, П -, К +

Сладкият вкус е комбинация от елементите вода и земя - точно като Кафа-доща, затова този вкус ще претоварва Кафа, но ще балансира Вата и донякъде, умерено  Пита. Той е влажен, тежък и охлаждащ по природа. Този вкус увеличава теглото на тялото, обема му, течността в организма. Той се използва за изграждане на всички тъкани, успокоява раздразнения на лигавиците, утолява жаждата и има полза за косата, гласа и кожата.

Сладкият вкус не е само в сладките неща. Той е в млечните продукти, включително гхи, масло и сметана, в повечето зърнени (особено в пшеницата и ориза), в някои варива като леща и боб, в някои зеленчуци, когато са сготвени като моркови, сладки картофи и цвекло, в сладките плодове като банани, манго, грозде.

СОЛЕН: В-, П+, К+

Соленият вкус е съставен от огън и вода, затова най-много ще товари Пита, но и Кафа. Той е горещ, тежък, влажен. разбира се, той е във всичко солено - като солта, морските водорасли и всичко, в което е добавено много сол. Поради изсушаващия си ефект в устата, сигурно не ви се вярва, че той е влажен, но това му качество се дължи на способността на соления вкус да задържа течност в организма. По своята тежест и влажност, соленият вкус е накъде по средатат между сладкия и киселия вкусове. Сладкият вкус най-много способства за увеличаване на теглото и задържането на течности, но соленият има съшия ефект, ако се консумира в излишък.

Когато е в умерено количество, соленият вкус подобрява вкуса на храната, стимулира храносмилането, втечнява слузните натрупвания в тялото, смазва тъканите, поддържа минералния баланс, спомага за елиминирането на токсини и успокоява нервите. Поради способността си да привлича течност, соленият вкус придава блясък на кожата и стимулира растежа на тялото.

КИСЕЛ: В-, П+, К+

Киселият вкус е съставен от огън и земя. Той е горещ, лек и влажен.Откриваме го в киселите плодове като лимони и лимети, млечнокиселите продукти като кисело мляко, заквасена сметана и сирене, както и ферментирали продукти като вино, оцет, соев сос, кисело зеле и всякакви туршии. В умерени количества той подобрява храносмилането, способства за елиминацията, енергезира тялото, утолява жаждата, стимулира усвояването на минерали като желязо от храната. Киселият вкус подхранва всички дхату (тъкани) с изключение на половата. В това отношение изключение прави киселото мляко, което подхранва всички тъкани.

ЛЮТ; В+, П+, К-

Лютият вкус е съставен от огън и вятър, затова е сух, горещ и лек. Ето защо, ако е в повече, той лесно може да изваи извън баланс Вата и Пита. От всички шест вкуса, лютият е най-загряващ. Има го в някои зеленчуци като лютите чушлета, лука и чесъна, както и някои подправки като червения пипер, джинджифила и черния пипер. В умерени колие=чества той стимулира храносмилането, потенето и очистването на тялото, прочиства синусите, газовете в червата, успокоява мускулни болки, повишава обмяната и кръвообращението.

ГОРЧИВ: В+,П-. К-

Горчивият вкус е съставен от въздух и етер, точно като Вата, затова този вкус товари най-много тази конституция. Той е лек, охлаждащ и сух. Има го в зелените листни зеленчуци като спанак, китайско зеле и обикновеното бяло зеле, в патладжаните и тиквичките. Куркумата, сминдуха и корените от глухарче също притежават горчив вкус, както и кафето, чаят, грейпфрутът, маслините и някои сортове пъпеш. макар сам по себе си горчивият вкус да не е от най-обичаните, той помага да се проявят другите вкусове (мислете си за куркумата, която подобрява вкуса на която и да е манджа), Освен това, горчивият вкус  е силен детоксикант, има анти-паразитни и антибиотични, антисептични и противовъзпалителни качества (нали е охлаждащ, а възпаленията - резултат от много топлина). Този вкус помага за регулиране на теглото и отслабване, успокоява кожни раздразнения и обриви, възпаления, висока температура.

СТИПЧИВ: В+, П-, К-

Стипчивият вкус е комбинация от въздух и земя, затова е сух и охлаждащ, но и тежък. По принцип той се среща най-рядко от другите вкусове и е най-трудно разпознаваем, освен в стипчивите плодове като нара или дюлята. Може и да не ви се вярва, но го има и в крушите, боровинките, броколите, карфиола, артишока. аспержите, тиквата. Добрата новина е, че го съдържат и някои зърнени - ръжта, елдата и киноата. И отново куркумата (което я прави велика подправка, особено за поддържане на тегло).