Д-р Робърт Свобода
Освен ако не сте светци, понякога ще излизате извън баланс и ще се разболявате. Да не се чувстваме добре от време на време е нормално, защото в природата не съществува постоянното перфектно здраве. Всяко тяло-психика-душа има слабо място
Дисбалансът в организма в Аюрведа се нарича „праджнапарада“
– букв.“обида на мъдростта“. Това се случва, когато част от нас настоява да
направим нещо, което знаем, че ще е зле за нас. Дълбоко в нас знаем, че не е
добре, усещаме го даже, но въпреки това упорито решаваме да действаме имено по
този начин, противоречащ на природата ни. Всяка наша част може да извърши
праджнапарада – от самозаблужденията на съзнанието до раковите клетки, които въстават
срещу мъдростта на организма.
В наше време праджнапарада е едва ли не начин на
живот и съвсем не е за учудване, че и дисбалансите на съвременния човек същи са
неизброими. Мнозина бягат от действителността и живеят в измислен си свят, но
рано ии късно действителността ги удря в лицето. Няма как иначе.
Докато сме още деца, светът за нас е пълен с
неограничени възможности. Но порастваме и ограниченията стават все повее и
повече – за да живеем уж комфортно в измислени от други рамки. Тези ограничения
ни задушават, подкисляват сладостта на живота, но ние ги приемаме безропотно…докато
не се разболеем. Болестта е действителността, която ни удря в лицето. Тя е
неизбежна, но и необходима. Това е Природата, която ни напомня, че сме се
отклонили от пътя. Ако се отворим към нея отново и и позволим да работи вътре в
нас, тя ще събуди вродените ни сили за изцеление, за да се върнат нещата към
нормалното. И докато не се върнем на пътя, Природата ще продължава да ни
напомня с все по-силни удари. Ако и тогава не се вслушаме, потенциалът ни като
тяло-психика-душа може и да се изчерпи.
Доколко ефективни ще са вродените ни механизми за
изцеление зависи от две неща: доколко се придържаме от подходящия за нас начин
на живот (без да стигаме до крайности или да се вкопчваме в това, разбира се) и
доколко жизненост има останала в нас. Все пак, никой не е безсмъртен.
И затова, ако не се чувстваме добре или сме болни,
трябва да се запитаме много неща, едно от които е как да променим начина си на
живот (мислене, хранене, действане), за да изчезне болестта и да се чувстваме
добре.
Голяма грешка обаче, би било да започнем да
разсъждаваме какво и къде сме сгрешили, че да стигнем дотук. Когато вече сме
болни, няма никаква полза да се връщаме в и да ровим из миналото, да си правим
някакви повърхностни изводи, че това е довело до онова. Такава аутопсия на
миналото повече вреди и хаби енергията, която би трябвало да насочим към
изцелението си.
Тъй като е много по-лесно да се справим с
дисбалансите и заболяванията още в началния им стадий, добре е да познаваме
себе си и да знаем къде са ни слабите места – в тялото, психиката, енергията,
духа, емоциите. Така ще можем да ги наблюдаваме и държим под контрол. Самонаблюдение
е необходимо и когато се чувстваме прекрасно, за да можем лесно да разберем,
когато нещата тръгнат към зле. Колкото по-рано усетим, че нещо не е наред с нас
– дори формално да няма все още болест, която да може да бъде диагностицирана
по стандартните начини – толкова повече са шансовете ни да не позволим на
дисбаланса да разцъфти в болест.
Разликата между Аюрведа и традиционната медицина е
в това, че последната е фокусирана върху болестта – дотолкова, че здравето се
дефинира като липсата на болест. Аюрведа е изцяло фокусирана върху здравето.
Диагностиката в Аюрведа започва с това, кое е подходящо за нас, колко добре сме
„нахранени“ (с храна, емоции, впечатления, изживявания), колко сме жизнени,
колко ефективно работят всичките ни канали.
От "Аюрведа за жени: пътеводител към жизнеността и здравето" от Д-р Робърт Свобода
Няма коментари:
Публикуване на коментар