Чели сме още в древните книги, че като цяло йогите се стремят към сатвичен живот. В “Хата йога прадипика” също се казва, че някои техники (като пранаяма, например, изчистването на надите) трябва да се изпълнява само в сатвично състояние...Прадипиката, както и “Йога сутрите’ на Патанджали на места могат да бъдат неразбираеми, ако нищо не знаем за три-гуна (трите основни качества на всичко: сатва, раджас и тамас). Цялата йога се базира върху разбирането за три-гуна…
И ако сатва е балансът, хармонията и чистотата, другите две гуни ги съдържат в по-малка или никаква степен. Раджас е качеството на движение, трансформация и енергия, тамас—солидността, тежестта, стагнацията, която води до инерция. Разбира се, всяка гуна си има ролята: без тамас, например, не бихме се уморявали и не бихме могли да спим за възстановяване на организма...Но балансът между трите е ключът към здравето, както и йога.
Един много раджастичен човек, например, ще е изключително фокусиран върху правенето, постигането, ходенето на разни места. Начинът му на живот е много характерен за нашето общество: склонност към претоварване от всякакъв род—с работа, физически натоварвания, храна., забавления, желания за имане на различни неща или бъдене на различни места...Звучи познато? Да, много. Това изразходва прекалено много енергия и опасността е да се стигне до бърнаут, че и болка. Раджас лесно може да доведе до тамас. Тамастчният човек пък ще е летаргичен, мързелив, апатичен, често депресиран. Умственото затъпяване и липсата на енергия са характерни за тамас, който може да се развие при прекалена инерция или изтощение. Многото правене на раджас лесно прераства в изтощение и тамас, а веднъж в тамас трудно се излиза оттам, защото в тамас няма и желание да се направи усилие.
Човек, при когото преобладава сатва не се претоварва като раджас, но и не е мързелив като тамас. Неговите мисли, думи и действия са чисти. Но тъй като ние сме природни същества, и трите гуни присъстват в нас, като постоянно си взаимодействат. Всъщност, всичко зависи от онова, които ние си изберем да култивираме в нас заедно с вродените ни качества. Вата и пита имат склонност към раджас, а кафа обикновено има малко в повече тамас. Но всеки може да се стреми към сатва.
Сатва е склонността към чистота най-общо. Чистота във всичко—не само външна, но и вътрешна. Храната, мислите, действията, интересите ни, намеренията ни също могат да са сатва, раджас или тамас. Всъщност, делата ни не са най-решаващите тук, защото резултатите от тях са само частично под наш контрол. Една нечиста мисъл, например, може да е много по-определяща и по-опасна, защото тя действа на ниво, за което не се и досещаме. Не случайно се казва, че”каквото си мислиш, такъв ставаш…”
И ако това е вярно за всеки човек—защото във всеки тече биоенергия—то е още по-важно за практикуващия йога. И по време на практика по йога. В крайна сметка, всяка практика по йога, независимо дали асана, пранаяма или друго, цели да движи тази биоенергия по специфични енергийни канали (наречени “нади”). Насочването на тази енергия и задържането и в определени места е същността на йогистките практики. Банди, мудри, начини на дишане, пранаями, кумбаки—това е целта. Можем да си представим колко поразии могат да причинят нечистите мисли по време на практика, която насочва биоенергията ти (прана) към мозъка...мръсотията се вкарва там и отравя всичко. Това е една от причините някои учители да не позволяват стойка на глава за начинаещи в йога: вероятността тези начинаещи да имат сатва съзнание и начин на живот е много малка...Тук влиза и яденето на месо и риба—не защото месото е фрашкано с холестерол, наситени мазнини или хормони (рибата не е), а защото отнемането на живот дори и за прехрана при наличието на много друга храна е вече духовна мръсотия...някои казват, че не убиват, а просто си купуват месото в магазина...Но самото приемане, че това е нормално и естествено вече е неестествено. Сатва е органичната хармония, която съществува в природата без човешката намеса. В същата категория можем да причислим преяждането (ядеш повече, отколкото ти е нужно и така лишаваш други от храна), прекаляването с каквото и да е, работохолизма, който е насилие над собствения организъм, безпочвените ни страхове, гнева, тревогите и много други неща.
Как можем да култивираме малко повече сатва, когато явно живеем в общество, което е чудовищен антипод на природната чистота и хармония? Нима е безнадеждно?
Един от най-достъпните ни и лесни начини да се заемем с намаляването на тамас и увеличаването на сатва е храната. Започнете да осъзнавате какво ядете и ако се чувствате по-безпокойни, помислете как може да замените раджастичната (стимулираща) храна с по-сатвическа (по-чиста). Тук не става въпрос само за кафето, а за всякакви стимуланти: лук, чесън, прекалено пикантно, месо, мазно, сладко, прекалено солено...все храна, която прекалено стимулира сетивата. Ако усещате, че ви обхваща тамас, малко раджастична храна може да помогне. Типичният пример е кафето сутрин, но не като навик, а наистина по необходимост. Изобщо, лошото е, че ние ядем по навик и затова прекаляваме. Ядем, каквото ни се ще, а не от каквото имаме в момента нужда. Който осъзнава нуждите си и дава, каквото е нужно на организма, вече върви към сатва.
Друг начин е физическата активност. Нежеланието за такава си е тамас, а прекаленото натоварване е силно раджастично и може да стигне до тамас. Типичен пример е пристрастяването към големи натоварвания и вманиачаването в спорта. Йога е силно сатвическа практика, ако се прави правилно, защото дава необходимото на тялото без да го претоварва или изтощава. Но и йога може да стане раджастична, ако се практикува с усилие, липса на усет, като гимнастика, с цел постижения и т.н. Като цяло обаче, всеки вид движение е начин да се изтръгнем от лапите на тамас и да се балансира кафа.
Друго нещо е балансът между работа и почивка. Ако сте от хората, които не могат “да не правят нищо”, работохолик или супер-ачийвър, може и да ви е трудно да намерите този баланс и да се промените. Започнете да обръщате повече внимание на онова, което най-много смуче от енергията ви, както и докъде са възможностите ви. Ако многото работа—независимо колко ви е приятна и колко удовлетворение ви носи—ви кара да се чувствате разбити или изтощени, лишава ви от време за себе си или ви изпива силите за йога (или спорт), значи сте преминали границата, Научете си да си създавате време просто да се наслаждавате на живота, да бъдете със себе си, да усетите красотата на света около вас—това не е егоизъм, нито загуба на време, дори обратното. Животът, все пак, не е работата, а радостта от него е изключително важно условие за здравето ви. Сатвическият начин на живот със сигурност не е само удоволствия, но и не е само работа.
Духовна практика...нямате такава? Не знаете за какво става въпрос? Може би е време тогава да включите някаква такава в ежедневието си. Духовна практика може да е всичко: от медитация, молитви и напяване на мантри до разходка с кучето, време с децата, изпиването на чашка кафе или готвене. Важното е не конкретното действие, а онова, което влагате в него. Духовните практики проясняват ума, дават ни повече обективност, спокойствие и баланс. За личната садхана също трябва да направите място в живота си и именно съзнателното отделяне на време, място, създаването на атмосферата действа, защото са все неща, които не вършите защото трябва, а просто защото ви е хубаво. Те ви свързват с вас самите и това е най-ценното прекарано време.
И разбира се, отношението ни. И най-духовната практика няма да е изобщо духовна, ако я извършваме по принуда, защото трябва или просто ей-така. Отношението е всичко и си заслужава да поработим над основните си настройки. Вместо да се оплакваме, можем да сме благодарни за това, което имаме, например. Ако всеки ден отделите време да си припомняте онова, което имате ще осъзнаете, че имате всичко, от което се нуждаете, че и повече. С течение на времето ще започнете да виждате изобилие и красота във всичко около вас. Това специфично чувство на удовлетвореност - сантоща—е едно от най-сатвическите качества, които бихме могли да развиваме в себе си. Това вътрешно удовлетворение, независещо от външните обстоятелства ни помага да сме по-състрадателни, по-отворени към света около нас и по-щастливи.
Но дори да работим за повече сатва всекидневно, важно е да не се вкопчваме дори и в тази цел: прекалените усилия ще ни държат в раджас, а ако се откажем от усилията си ще се върнем в тамас. Ето защо, стремежът ни към сатва не трябва да се превръща в самоцел и трябва да е приятно, леко и да не го вземаме прекалено насериозно.Ключът е малко по малко да работим над това какво и как ядем, казваме, правим, мислим...Това с времето съвсем естествено ще ни доведе до повече баланс и хармония.
Няма коментари:
Публикуване на коментар